Сбогом, моя Есен!
СБОГОМ, МОЯ ЕСЕН!
… защо ли си провождам есента? – та тя със мене беше тъй красива! –
научи ме как шалче да плета от листопада – вейнал кротка грива,
как да напиша някой светъл стих със дългия дъждец върху асфалта,
и да изпратя припека с „Ап-чих!“ на Седма пейка – пълна откачалка,
да милна с поглед бавната Жена, която с тихи стъпки ме отмина,
да се превърна в снопче светлина от огънеца в зимната камина,
да се смотая в бяла пряспа сняг – и споменът за нея да ме топли –
или да пийнем чаша-две коняк над Димчо-Дебеляновите вопли?
Прощално стихче ще ѝ прочета. Да кажа „Сбогом! – винаги съм лесен.
Провождам си със Обич есента. Навярно е последната ми есен.
30 ноемврий 2024 г.
гр. Варна, 13, 10 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
