29.08.2010 г., 0:27

Сбогом, Вчера, летим към Утре

782 0 9

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=214271

 http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=214112 

 

С благодарност към авторката на тези 2 страхотни фотографии, които дадоха име и импулс на стиха ми

 

 

Оставили във тебе пропасти,

които недоверието издълбава,

въпроси и любови, и жестокости,

позор внезапен и внезапна слава,

прощаваме се с грешките си минали,

надяваме се да са ни простили,

огнищата на страстите отминали,

прегръщаме с отчайващо безсилие,

зачеркваме приятелства, предателства

и жадно пием от вини горчиви,

прогонваме неканени ласкателства,

прекрасни обещания фалшиви,

забравяме стотици изневери,

обиди, клевети и стари клетви,

от гняв горещ се давим и треперим,

горчилката в душите не просветва.

И казваме ти тъжно: "Сбогом, Вчера !"

Летим към следващото Утре.

Духът ни там покой дано намери,

да не скимти като самотно кутре.

Дано във Утрето Любов ни срещне

и да превърже всичките ни рани.

Надеждата да ни запали свещи

и Вярата с мечти да ни нахрани.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не крия, впечатлен съм!!!
  • Довиждане, Нина... и аз летях във твоята картина! :
  • чист и светъл порив към утрешния чист ден...
    мъдър, стойностен стих...и вдъхновението си го бива.
    красиви снимки на Венелина...сърдечен поздрав за двете ви.
  • Дано! Много хубаво стихотворение, Нина!
  • Трите вечносъществуващи и непреходни сестри ВЯРА,НАДЕЖДА И ЛЮБОВ,единствено необходими за да ме щастливи в краткият миг на вечноста наречен живот!
    Благодаря те стихотворението ти е дар от Бога!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...