Сбогуване
..."Ако падна убит сред степта
под звездите студени
запомни ме с добро,
но на гроба ми ти не ридай"...
Веселин Ханчев
Помъдряли, навлизаме в късната есен
и в косите ни бели това си личи.
Ще пресъхне за миг недопятата песен
някой ден, щом затвориш за светло очи.
Ще ти кажа да вземеш от мен за раздяла
след целувката - свито венче от любов.
Обичта ми по теб, съхранена и цяла,
запази за безкрая по пътя си нов.
Нека тя като фар да слепи тъмнината!
Вместо мен да те топли в студената нощ...
И да видя отгоре как сипе позлата
една нова звезда от небесния кош.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
