5.07.2013 г., 14:40

Сбогуване

1.1K 0 0

Няколко минути насаме.

Няколко тежки въздишки надигат се в гърдите ми.

Иска ми се ти с мене да идваше към онези висини,

но писани са ни само няколко минути да сме сами.

После ще си тръгна със сълзи на очи.

И студено всяка от нас ще си мълчи...

 

Но само за малко ти приближи се.

Усещаш ли нещо да тупти?

Не стой така, усмихни се!

Недей, не говори и сърцето ми

в ръцете си вземи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николинка Кирилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...