Сбогуване

Poetry » Love

1.1K 0 0

Няколко минути насаме.

Няколко тежки въздишки надигат се в гърдите ми.

Иска ми се ти с мене да идваше към онези висини,

но писани са ни само няколко минути да сме сами.

После ще си тръгна със сълзи на очи.

И студено всяка от нас ще си мълчи...

Но само за малко ти приближи се.

Усещаш ли нещо да тупти?

Не стой така, усмихни се!

Недей, не говори и сърцето ми

в ръцете си вземи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0