Навярно в тълпата суетна
напразно се луташ и ти,
и друга любов мимолетна
в ухото ти страстно шепти.
А ти се оглеждаш с тревога,
но няма пред мене да спреш.
Започнали с огън, със „Сбогом!”
зачеркваме своя копнеж.
Не махай с ръка, не тъгувай,
каквото било е – било!
Когато от тук отпътувам,
за мене си спомняй с добро.
© Иван Миланов Шопов Всички права запазени