Навярно в тълпата суетна
напразно се луташ и ти,
и друга любов мимолетна
в ухото ти страстно шепти.
А ти се оглеждаш с тревога,
но няма пред мене да спреш.
Започнали с огън, със „Сбогом!”
зачеркваме своя копнеж.
Не махай с ръка, не тъгувай,
каквото било е – било!
Когато от тук отпътувам,
за мене си спомняй с добро.
© Иван Миланов Шопов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
