28.04.2013 г., 14:56 ч.

Сбогуване 

  Поезия » Любовна
1126 0 6

 

Не ме целувай за раздяла!

Още повече боли.

От парченца направи ме цяла,

както правеше преди.

Потръпвам всеки път,

щом видя красивите очи.

Те магически зоват,

а моите без глас крещят „Липсваш ми!“

Не остана сила в мен

тихичко дори да промълвя.

Сякаш вечност, а всъщност само ден

в сърцето си кървя.

Някой с нож дълбал е.

Празно е сега.

А лошото е, че не зная

за такава рана бинт да има на света.

Не ме прегръщай за раздяла!

Не ще ме стоплиш вече ти.

Ще се завия с одеало,

но толкова дебело няма пък, уви.

Не ме целувай за раздяла,

още повече боли.

От парченца направи ме цяла,

както правеше преди.

© Мартина Германова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??