Сбогуване
Не ме целувай за раздяла!
Още повече боли.
От парченца направи ме цяла,
както правеше преди.
Потръпвам всеки път,
щом видя красивите очи.
Те магически зоват,
а моите без глас крещят „Липсваш ми!“
Не остана сила в мен
тихичко дори да промълвя.
Сякаш вечност, а всъщност само ден
в сърцето си кървя.
Някой с нож дълбал е.
Празно е сега.
А лошото е, че не зная
за такава рана бинт да има на света.
Не ме прегръщай за раздяла!
Не ще ме стоплиш вече ти.
Ще се завия с одеало,
но толкова дебело няма пък, уви.
Не ме целувай за раздяла,
още повече боли.
От парченца направи ме цяла,
както правеше преди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Германова Всички права запазени
