Apr 28, 2013, 2:56 PM

Сбогуване 

  Poetry » Love
1125 0 6

 

Не ме целувай за раздяла!

Още повече боли.

От парченца направи ме цяла,

както правеше преди.

Потръпвам всеки път,

щом видя красивите очи.

Те магически зоват,

а моите без глас крещят „Липсваш ми!“

Не остана сила в мен

тихичко дори да промълвя.

Сякаш вечност, а всъщност само ден

в сърцето си кървя.

Някой с нож дълбал е.

Празно е сега.

А лошото е, че не зная

за такава рана бинт да има на света.

Не ме прегръщай за раздяла!

Не ще ме стоплиш вече ти.

Ще се завия с одеало,

но толкова дебело няма пък, уви.

Не ме целувай за раздяла,

още повече боли.

От парченца направи ме цяла,

както правеше преди.

© Мартина Германова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??