Сбогуване
Не ме целувай за раздяла!
Още повече боли.
От парченца направи ме цяла,
както правеше преди.
Потръпвам всеки път,
щом видя красивите очи.
Те магически зоват,
а моите без глас крещят „Липсваш ми!“
Не остана сила в мен
тихичко дори да промълвя.
Сякаш вечност, а всъщност само ден
в сърцето си кървя.
Някой с нож дълбал е.
Празно е сега.
А лошото е, че не зная
за такава рана бинт да има на света.
Не ме прегръщай за раздяла!
Не ще ме стоплиш вече ти.
Ще се завия с одеало,
но толкова дебело няма пък, уви.
Не ме целувай за раздяла,
още повече боли.
От парченца направи ме цяла,
както правеше преди.
© Мартина Германова All rights reserved.
