Ти имаш сили да си тръгнеш.
Да загърбиш всичко между нас.
Искаш нещо ново да погълнеш.
А мене да оставиш във захлас.
"Измъкнах се", помисляш си веднага
от таз тегоба, тоз затвор.
Пускаш и вината да избяга
през формиралия се отвор.
Но ти не виждаш, че от него
пълзи и нещо друго, нещо мое.
Роза, обагрена в червено
и черно, както всъщност то е ...