Aug 11, 2015, 8:44 PM

Сбогуване

  Poetry » Love
586 0 3

Ти имаш сили да си тръгнеш.

Да загърбиш всичко между нас.

Искаш нещо ново да погълнеш.

А мене да оставиш във захлас.

 

"Измъкнах се", помисляш си веднага

от таз тегоба, тоз затвор.

Пускаш и вината да избяга

през формиралия се отвор.

 

Но ти не виждаш, че от него

пълзи и нещо друго, нещо мое.

Роза, обагрена в червено

и черно, както всъщност то е

 

като нашето приятелство - почти

преминахме препятствия, но дали

те бяха повече от нашите мечти

или бе малко обичта, нали?

 

Горчиво, като силна доза шоколад,

усетих твойто тръгване, уви!

В интернет правиш крачката назад,

аз малко ще полегна, ти върви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биби All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много благодаря и на двама ви! ^.^ Добре заварила! Изключително радостна съм, че сте му обърнали внимание. Все още се ориентирам в обстановката
  • Добре дошла и от мен!
  • Хареса ми! Поздрави и Добре дошла!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...