Прости ми за думите понякога тежки

за някои погледи навярно зли

в косите ми белеят нишки,

но не успяхме да остареем заедно нали?

Судокото ти недовършено стои на масата

и чака острия ти ум,боли от всичко недовършено,

предвидено във някой сън. Поел по пътя на забравата

не се обърна ти дори за миг. Целувам сянката и съм пречистена,

изпращам скъпия ти лик,усмихвам се на спомена за думите,

с които ме обсипваше  и отговарям с нашата думичка

                "Казвам обичам те".