Сбогуване
690
0
0
Прости ми за думите понякога тежки
за някои погледи навярно зли
в косите ми белеят нишки,
но не успяхме да остареем заедно нали?
Судокото ти недовършено стои на масата
и чака острия ти ум,боли от всичко недовършено,
предвидено във някой сън. Поел по пътя на забравата
не се обърна ти дори за миг. Целувам сянката и съм пречистена,
изпращам скъпия ти лик,усмихвам се на спомена за думите,
с които ме обсипваше и отговарям с нашата думичка
"Казвам обичам те".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дафина Николова Всички права запазени
