23 авг. 2020 г., 07:39

Сбогуване

696 0 0

Прости ми за думите понякога тежки

за някои погледи навярно зли

в косите ми белеят нишки,

но не успяхме да остареем заедно нали?

 

Судокото ти недовършено стои на масата

и чака острия ти ум,боли от всичко недовършено,

предвидено във някой сън. Поел по пътя на забравата

не се обърна ти дори за миг. Целувам сянката и съм пречистена,

изпращам скъпия ти лик,усмихвам се на спомена за думите,

с които ме обсипваше  и отговарям с нашата думичка

                "Казвам обичам те".

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...