Aug 23, 2020, 7:39 AM

Сбогуване

  Poetry » Other
691 0 0

Прости ми за думите понякога тежки

за някои погледи навярно зли

в косите ми белеят нишки,

но не успяхме да остареем заедно нали?

 

Судокото ти недовършено стои на масата

и чака острия ти ум,боли от всичко недовършено,

предвидено във някой сън. Поел по пътя на забравата

не се обърна ти дори за миг. Целувам сянката и съм пречистена,

изпращам скъпия ти лик,усмихвам се на спомена за думите,

с които ме обсипваше  и отговарям с нашата думичка

                "Казвам обичам те".

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дафина Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...