Красива, тъжна, болна, уморена отпускам аз глава и чакам си "ключаря " с ключа за моята врата.
Ръката ми потрепва плахо и търси твоята ръка: да я докосна искам, преди затворена врата.
Очите ми блестят във мрака и търсят твоите очи: да ги погледам искам, преди светът да замълчи.
© Виолета Митева Всички права запазени