27.03.2008 г., 0:46

Сбогуване

1.1K 0 17
"Една жена бе възкресила Лазар..."
               Пл. Александров

Със своя хляб нахрани враговете...
А на приятелите си какво поднесе?
Разкъсан вятър, обгорено цвете...
Завинаги осакатена песен...

А точно те ти топлеха ръцете,
когато рухваше край теб света!
Сега - ненужни. Стар, захвърлен вестник.
Безумна, непростима самота.

Живей така!
Напук на всичко свято!
Напук на поетичния си зов.
... А ако Лазар срещне пак Жената,
дано
да събере трохи любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...