Mar 27, 2008, 12:46 AM

Сбогуване 

  Poetry
892 0 17
"Една жена бе възкресила Лазар..."
               Пл. Александров

Със своя хляб нахрани враговете...
А на приятелите си какво поднесе?
Разкъсан вятър, обгорено цвете...
Завинаги осакатена песен...

А точно те ти топлеха ръцете,
когато рухваше край теб света!
Сега - ненужни. Стар, захвърлен вестник.
Безумна, непростима самота.

Живей така!
Напук на всичко свято!
Напук на поетичния си зов.
... А ако Лазар срещне пак Жената,
дано
да събере трохи любов...

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??