27 мар. 2008 г., 00:46

Сбогуване 

  Поэзия
951 0 17
"Една жена бе възкресила Лазар..."
               Пл. Александров

Със своя хляб нахрани враговете...
А на приятелите си какво поднесе?
Разкъсан вятър, обгорено цвете...
Завинаги осакатена песен...

А точно те ти топлеха ръцете,
когато рухваше край теб света!
Сега - ненужни. Стар, захвърлен вестник.
Безумна, непростима самота.

Живей така!
Напук на всичко свято!
Напук на поетичния си зов.
... А ако Лазар срещне пак Жената,
дано
да събере трохи любов...

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??