26.06.2011 г., 15:15

Сбогуване

674 0 3

Сбогувай се с мен! Забрави ме!

Тръгни си смело и честно.

За мен може би пò е лесно

да шепна все твоето име...

 

Върви си! Назад не поглеждай!

Ужасно боли, но ще мине...

Със себе си като заминеш

вземи всяка моя надежда.

 

Да стене душата ми гола.

Премръзнала да те очаква.

Резето на спомена щраква

и аз забравям глагола

 

"обичам" в бъдеще време.

Сегашното - то е кошмарно,

трагично, противно, коварно,

щом алчно от мен те отнема...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасни стихове пишеш, мила Нини, силни, чувствени!
  • Ух, да му се не види.Когато напи6е6 не6то подобно,ме побиват трьпки,като си помисля че ти си геройнята и започвам да страдам заедно с теб,но утре е светьл ден за теб и дано за напред само светли не6та да ти се сбьдват.Желая ти го от моето семейство и най вече от мен, мило!
  • Думите заживяват нов живот в стиха ти.Тъжно, но истинско!Поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...