Jun 26, 2011, 3:15 PM

Сбогуване

  Poetry » Love
679 0 3

Сбогувай се с мен! Забрави ме!

Тръгни си смело и честно.

За мен може би пò е лесно

да шепна все твоето име...

 

Върви си! Назад не поглеждай!

Ужасно боли, но ще мине...

Със себе си като заминеш

вземи всяка моя надежда.

 

Да стене душата ми гола.

Премръзнала да те очаква.

Резето на спомена щраква

и аз забравям глагола

 

"обичам" в бъдеще време.

Сегашното - то е кошмарно,

трагично, противно, коварно,

щом алчно от мен те отнема...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасни стихове пишеш, мила Нини, силни, чувствени!
  • Ух, да му се не види.Когато напи6е6 не6то подобно,ме побиват трьпки,като си помисля че ти си геройнята и започвам да страдам заедно с теб,но утре е светьл ден за теб и дано за напред само светли не6та да ти се сбьдват.Желая ти го от моето семейство и най вече от мен, мило!
  • Думите заживяват нов живот в стиха ти.Тъжно, но истинско!Поздрав!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....