26 июн. 2011 г., 15:15

Сбогуване

681 0 3

Сбогувай се с мен! Забрави ме!

Тръгни си смело и честно.

За мен може би пò е лесно

да шепна все твоето име...

 

Върви си! Назад не поглеждай!

Ужасно боли, но ще мине...

Със себе си като заминеш

вземи всяка моя надежда.

 

Да стене душата ми гола.

Премръзнала да те очаква.

Резето на спомена щраква

и аз забравям глагола

 

"обичам" в бъдеще време.

Сегашното - то е кошмарно,

трагично, противно, коварно,

щом алчно от мен те отнема...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасни стихове пишеш, мила Нини, силни, чувствени!
  • Ух, да му се не види.Когато напи6е6 не6то подобно,ме побиват трьпки,като си помисля че ти си геройнята и започвам да страдам заедно с теб,но утре е светьл ден за теб и дано за напред само светли не6та да ти се сбьдват.Желая ти го от моето семейство и най вече от мен, мило!
  • Думите заживяват нов живот в стиха ти.Тъжно, но истинско!Поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...