26 июн. 2011 г., 15:15

Сбогуване

678 0 3

Сбогувай се с мен! Забрави ме!

Тръгни си смело и честно.

За мен може би пò е лесно

да шепна все твоето име...

 

Върви си! Назад не поглеждай!

Ужасно боли, но ще мине...

Със себе си като заминеш

вземи всяка моя надежда.

 

Да стене душата ми гола.

Премръзнала да те очаква.

Резето на спомена щраква

и аз забравям глагола

 

"обичам" в бъдеще време.

Сегашното - то е кошмарно,

трагично, противно, коварно,

щом алчно от мен те отнема...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасни стихове пишеш, мила Нини, силни, чувствени!
  • Ух, да му се не види.Когато напи6е6 не6то подобно,ме побиват трьпки,като си помисля че ти си геройнята и започвам да страдам заедно с теб,но утре е светьл ден за теб и дано за напред само светли не6та да ти се сбьдват.Желая ти го от моето семейство и най вече от мен, мило!
  • Думите заживяват нов живот в стиха ти.Тъжно, но истинско!Поздрав!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...