Отново лятото на юг поема

на щъркеловите крила.

Със себе си то пак ще вземе

и слънцето, и песента

на славей, кос и чучулига.

Ще опустее влюбен бряг.

И погледът, додето стига,

след летните мечти ще тича пак...

А стъпките ни, тръгнали нанякъде,

ревнивите вълни ще скрият.

Ще се затворим в самотата си.

Със спомени ще се завием

за влюбеното наше лято,

помахващо за сбогом пак,

и обещало да ни чака

отново тук, на този бряг...