Отново лятото на юг поема
на щъркеловите крила.
Със себе си то пак ще вземе
и слънцето, и песента
на славей, кос и чучулига.
Ще опустее влюбен бряг.
И погледът, додето стига,
след летните мечти ще тича пак...
А стъпките ни, тръгнали нанякъде,
ревнивите вълни ще скрият.
Ще се затворим в самотата си.
Със спомени ще се завием
за влюбеното наше лято,
помахващо за сбогом пак,
и обещало да ни чака
отново тук, на този бряг...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
