Отново лятото на юг поема
на щъркеловите крила.
Със себе си то пак ще вземе
и слънцето, и песента
на славей, кос и чучулига.
Ще опустее влюбен бряг.
И погледът, додето стига,
след летните мечти ще тича пак...
А стъпките ни, тръгнали нанякъде,
ревнивите вълни ще скрият.
Ще се затворим в самотата си.
Със спомени ще се завием
за влюбеното наше лято,
помахващо за сбогом пак,
и обещало да ни чака
отново тук, на този бряг...
© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
