Във вечерите тежки на деня,
във часовете мрачни на нощта,
във утрото на сивата мъгла,
във писъка на някоя кола
усещам, че си тръгва любовта.
Като невидим лъч във утринта,
като неясен белег в пепелта,
като сподавен стон на самота,
като нетраен миг от вечността,
усещам, че си тръгва любовта.
17. 02. 06 год.
© Блага Енева Всички права запазени