Сбогуване с любовта

Poetry » Love

918 0 4

Във вечерите тежки на деня,

във часовете мрачни на нощта,

във утрото на сивата мъгла,

във писъка на някоя кола

усещам, че си тръгва любовта.

Като невидим лъч във утринта,

като неясен белег в пепелта,

като сподавен стон на самота,

като нетраен миг от вечността,

усещам, че си тръгва любовта.

17. 02. 06 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

blagae (Блага Енева)

Много благодаря!

2011-02-21T17:43:09+02:00
raccing (Радка Иванова)

Много хубави стихове пишеш , но това ми стана любимо !Поздрави от сърце!

2011-02-20T21:07:31+02:00
blagae (Блага Енева)

Благодаря!

2011-02-20T12:23:59+02:00
unsolved-mystery (иреМ)

тъжно...,но красиво

2011-02-19T22:19:51+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0