Feb 16, 2011, 8:46 AM

Сбогуване с любовта

  Poetry » Love
915 0 4

Във вечерите тежки на деня,

във часовете мрачни на нощта,

във утрото на сивата мъгла,

във писъка на някоя кола

усещам, че си тръгва любовта.

 

Като невидим лъч във утринта,

като неясен белег в пепелта,

като сподавен стон на самота,

като нетраен миг от вечността,

усещам, че си тръгва любовта.

17. 02. 06 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Блага Енева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....