27.03.2021 г., 9:11

Сбъднат страх

927 1 0

Най-страшното в живота си видях

Сълзи в очите на любимата жена

Сглупих и сторих ужасяващ грях

Превръщайки се в причина за това

 

Те гледаха ме с толкова надежда

И любов, която караше ги да блестят

Със вяра, че в живота всичко се подрежда

И завинаги ще бъда вгледан само в тях

 

А днес го няма вече блясъка във тях

И пламъка когато ме поглеждат

Няма я онази бурна и необуздана страст

Която без думи в мене раждаше надежда

 

Че в бъдещ ден, тъй дълго чакан и копнян

Избирайки ме, завинаги до мене ще застане

За да споделиме с нея време и съдба

И помежду ни никой да не може да застане

 

Наистина сглупих, сгреших и сторих грях

Но никога, не съм спирал аз да я обичам

И каквато и цена да трябва да платя

Ще го сторя без дори да се замислям

 

Само, за да видя себе си във нейните очи

И онзи блясък, каращ ги тъй чудно да сияят

Да виждам, че са живи и страстта във тях гори

Когато отново в мене с вяра те поглеждат

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Банов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...