27.03.2021 г., 9:11

Сбъднат страх

919 1 0

Най-страшното в живота си видях

Сълзи в очите на любимата жена

Сглупих и сторих ужасяващ грях

Превръщайки се в причина за това

 

Те гледаха ме с толкова надежда

И любов, която караше ги да блестят

Със вяра, че в живота всичко се подрежда

И завинаги ще бъда вгледан само в тях

 

А днес го няма вече блясъка във тях

И пламъка когато ме поглеждат

Няма я онази бурна и необуздана страст

Която без думи в мене раждаше надежда

 

Че в бъдещ ден, тъй дълго чакан и копнян

Избирайки ме, завинаги до мене ще застане

За да споделиме с нея време и съдба

И помежду ни никой да не може да застане

 

Наистина сглупих, сгреших и сторих грях

Но никога, не съм спирал аз да я обичам

И каквато и цена да трябва да платя

Ще го сторя без дори да се замислям

 

Само, за да видя себе си във нейните очи

И онзи блясък, каращ ги тъй чудно да сияят

Да виждам, че са живи и страстта във тях гори

Когато отново в мене с вяра те поглеждат

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Банов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...