Когато ме изричаш тихомълком,
давам живот на всяка твоя мисъл.
Любовният ми статус е константен -
не съм подобие, а първообразът.
Не можеш никога да ме забравиш,
навсякъде за теб съм един и същ.
Усети вечната благодат чрез мен,
щастие излъчвам непрестанно.
Идвам откровен, изначално топъл
и светът става изведнъж далечен.
Превърнала се в най-прекрасна вяра,
ти си сбъднат сън и низ от чудеса.
© Васил Георгиев Всички права запазени