Падайки, аз пак ще се изправя,
за да полетя с криле на вятър!
Ще летя, но няма да забравя,
че съм здраво стъпил на земята!
Ще забивам с дланите пирони!
Ще издигам мачти и платна! ...
Без сълза от мен да се отрони,
без да моля грешната съдба!
И ще звъннат песенните струни!
Тъй, напук на вечния закон,
ще съм жив чрез огнените думи,
овъглили не един канон!
Времето кой може да догони?!
Кръста си накрая ще скова
не с дъски, със свещи и пирони,
а ... с любов и песенни слова!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени