Тази вечер звездите ще падат,
ще се сбъднат почти изведнъж,
всички мои желания. Млада
е Луната, а нощният дъжд,
обещава ми, (може би може),
светла руна на Млечния път,
да изпише... В съня ти тревожен,
нека ангели само летят...
Тази нощ ще прегърна Всемира –
като тебе и мене е сам.
Аз любов съм, а тя не умира,
ще те сбъдна навярно и там,
ще намеря най-тихия пристан,
сред трилиони звезди и за нас...
Ако трепнеш в съня си пречистен,
ще съм твоето сбъдване аз...
© Надежда Ангелова Всички права запазени