Каляската е просто тиква,
пък аз – по-сляпа от къртица.
Залутана в мечти изпусталели,
на капрата се хвърлям. Превоз за царици.
Където ме откара, ще я взема,
не търся смисъл, трябва ми движение.
Камшикът да играе върху розови дантели.
Препускам по инерция, дано не закъснея.
Не е великден всеки ден или неделя.
Мига ако изпусна, става лошо,
на босо ще притичам в друга дреха.
И приказката става на парчета. ...