Сбъркана приказка

Каляската е просто тиква,

пък аз – по-сляпа от къртица.

Залутана в мечти изпусталели,

на капрата се хвърлям. Превоз за царици.

Където ме откара, ще я взема,

не търся смисъл, трябва ми движение.

Камшикът да играе върху розови дантели.

Препускам по инерция, дано не закъснея.

Не е великден всеки ден или неделя.

Мига ако изпусна, става лошо,

на босо ще притичам в друга дреха.

И приказката става на парчета.

Пантофката убива като гумени галоши,

измислена за глупави момчета.