Сцена
От манежа слизаш уморен...
Гримасата със мъка сваляш.
Душата си от собствен плен-
ти искаш да избавиш!?
Незнайно как?Но в тебе,
мъката отчаяно се бори...
Да спре отново в тъмнината!
Там където... Чувства свобода
душата.
Защото в личността на друг
човек,
се крие твоят силует.
От сцената преди да слезнеш.
Преди поклона се оглеждаш.
Усмихваш се !?Но вътре в теб
отчаян вик ...!?
Безмълвен но напомня!?
Че идва друг ,макар и същ-
ден на размисъл греховен.
От манежа слизаш уморен.
Гримасата отдавна ти я няма!
Пак същият си ...Само дето -
много уморен.
От преструвки към съдбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
