15.04.2015 г., 21:57

Сцена

522 0 8

От манежа слизаш уморен...

Гримасата със мъка сваляш.

Душата си от собствен плен-

ти искаш да избавиш!?

Незнайно как?Но в тебе,

мъката отчаяно се бори...

Да спре отново в тъмнината!

Там където... Чувства свобода

душата.

Защото в личността на друг

човек,

се крие твоят силует.

От сцената преди да слезнеш.

Преди поклона се оглеждаш.

Усмихваш се !?Но вътре в теб

отчаян вик ...!?

Безмълвен но напомня!?

Че идва друг ,макар и същ-

ден на размисъл греховен.

От манежа слизаш уморен.

Гримасата отдавна ти я няма!

Пак същият си ...Само дето -

много уморен.

От преструвки към съдбата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделям написаното от Ренета!
    Поздрави и от мен за актуалния стих!
    Живеем във време, когато заслепени
    от криворазбрана истина се дистанцираме
    и отричаме дори самите себе си,
    собствената си душа превръщаме в
    заложник на глупавите се амбиции и
    изгубваме способността да се радваме на
    малките неща, които всъщност са най-ценни,
    те са солта на живота...
  • Благодаря ти, Ачо! Приятна вечер и от мен, приятелю!
  • Благодаря Ани за коментара!Имаш поща от мен!Приятна вечер!Весел уйкенд!!!
  • Интересна идея. П.С. Ачо, писах ти на пощата преди седмица, но така и не получих отговор. Ако обичаш, провери си пощата и ми отговори.
  • Найстина нямам думи да опиша гордоста си че ви имам момичета и че винаги намирате време да прочетете мой стих!И да споделите своите мисли за него!Благодаря ви за искреноста!!!Съжалявам за късният си отзив но отсъствах от дома си за кратко!!!До нови!!!Рени ,Тони ,Веси !!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...