Apr 15, 2015, 9:57 PM

Сцена

521 0 8

От манежа слизаш уморен...

Гримасата със мъка сваляш.

Душата си от собствен плен-

ти искаш да избавиш!?

Незнайно как?Но в тебе,

мъката отчаяно се бори...

Да спре отново в тъмнината!

Там където... Чувства свобода

душата.

Защото в личността на друг

човек,

се крие твоят силует.

От сцената преди да слезнеш.

Преди поклона се оглеждаш.

Усмихваш се !?Но вътре в теб

отчаян вик ...!?

Безмълвен но напомня!?

Че идва друг ,макар и същ-

ден на размисъл греховен.

От манежа слизаш уморен.

Гримасата отдавна ти я няма!

Пак същият си ...Само дето -

много уморен.

От преструвки към съдбата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделям написаното от Ренета!
    Поздрави и от мен за актуалния стих!
    Живеем във време, когато заслепени
    от криворазбрана истина се дистанцираме
    и отричаме дори самите себе си,
    собствената си душа превръщаме в
    заложник на глупавите се амбиции и
    изгубваме способността да се радваме на
    малките неща, които всъщност са най-ценни,
    те са солта на живота...
  • Благодаря ти, Ачо! Приятна вечер и от мен, приятелю!
  • Благодаря Ани за коментара!Имаш поща от мен!Приятна вечер!Весел уйкенд!!!
  • Интересна идея. П.С. Ачо, писах ти на пощата преди седмица, но така и не получих отговор. Ако обичаш, провери си пощата и ми отговори.
  • Найстина нямам думи да опиша гордоста си че ви имам момичета и че винаги намирате време да прочетете мой стих!И да споделите своите мисли за него!Благодаря ви за искреноста!!!Съжалявам за късният си отзив но отсъствах от дома си за кратко!!!До нови!!!Рени ,Тони ,Веси !!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...