15 abr 2015, 21:57

Сцена

525 0 8

От манежа слизаш уморен...

Гримасата със мъка сваляш.

Душата си от собствен плен-

ти искаш да избавиш!?

Незнайно как?Но в тебе,

мъката отчаяно се бори...

Да спре отново в тъмнината!

Там където... Чувства свобода

душата.

Защото в личността на друг

човек,

се крие твоят силует.

От сцената преди да слезнеш.

Преди поклона се оглеждаш.

Усмихваш се !?Но вътре в теб

отчаян вик ...!?

Безмълвен но напомня!?

Че идва друг ,макар и същ-

ден на размисъл греховен.

От манежа слизаш уморен.

Гримасата отдавна ти я няма!

Пак същият си ...Само дето -

много уморен.

От преструвки към съдбата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделям написаното от Ренета!
    Поздрави и от мен за актуалния стих!
    Живеем във време, когато заслепени
    от криворазбрана истина се дистанцираме
    и отричаме дори самите себе си,
    собствената си душа превръщаме в
    заложник на глупавите се амбиции и
    изгубваме способността да се радваме на
    малките неща, които всъщност са най-ценни,
    те са солта на живота...
  • Благодаря ти, Ачо! Приятна вечер и от мен, приятелю!
  • Благодаря Ани за коментара!Имаш поща от мен!Приятна вечер!Весел уйкенд!!!
  • Интересна идея. П.С. Ачо, писах ти на пощата преди седмица, но така и не получих отговор. Ако обичаш, провери си пощата и ми отговори.
  • Найстина нямам думи да опиша гордоста си че ви имам момичета и че винаги намирате време да прочетете мой стих!И да споделите своите мисли за него!Благодаря ви за искреноста!!!Съжалявам за късният си отзив но отсъствах от дома си за кратко!!!До нови!!!Рени ,Тони ,Веси !!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...