15 abr 2015, 21:57

Сцена

523 0 8

От манежа слизаш уморен...

Гримасата със мъка сваляш.

Душата си от собствен плен-

ти искаш да избавиш!?

Незнайно как?Но в тебе,

мъката отчаяно се бори...

Да спре отново в тъмнината!

Там където... Чувства свобода

душата.

Защото в личността на друг

човек,

се крие твоят силует.

От сцената преди да слезнеш.

Преди поклона се оглеждаш.

Усмихваш се !?Но вътре в теб

отчаян вик ...!?

Безмълвен но напомня!?

Че идва друг ,макар и същ-

ден на размисъл греховен.

От манежа слизаш уморен.

Гримасата отдавна ти я няма!

Пак същият си ...Само дето -

много уморен.

От преструвки към съдбата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделям написаното от Ренета!
    Поздрави и от мен за актуалния стих!
    Живеем във време, когато заслепени
    от криворазбрана истина се дистанцираме
    и отричаме дори самите себе си,
    собствената си душа превръщаме в
    заложник на глупавите се амбиции и
    изгубваме способността да се радваме на
    малките неща, които всъщност са най-ценни,
    те са солта на живота...
  • Благодаря ти, Ачо! Приятна вечер и от мен, приятелю!
  • Благодаря Ани за коментара!Имаш поща от мен!Приятна вечер!Весел уйкенд!!!
  • Интересна идея. П.С. Ачо, писах ти на пощата преди седмица, но така и не получих отговор. Ако обичаш, провери си пощата и ми отговори.
  • Найстина нямам думи да опиша гордоста си че ви имам момичета и че винаги намирате време да прочетете мой стих!И да споделите своите мисли за него!Благодаря ви за искреноста!!!Съжалявам за късният си отзив но отсъствах от дома си за кратко!!!До нови!!!Рени ,Тони ,Веси !!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...