tamlin (Иван Проданов)
29 6
31.08.2008 г., 0:33 ч.

Сцена 

  Поезия
490 0 6

Вървя по прашната алея през гората,

в зелен покров окъпан с светлина.

Припяват птиците,

разнася се ромонът на реката,

цъфтят цветчетата,

а аз вървя.

 

Вървя напред, но също и назад към първоначалата.

Задържам поглед над фрагменти от съня.

Кое е днес? Кое бе вчера?

Кой ме е изпратил?

Замислям се,

но все така вървя.

 

Навеждам се, прокарвам пръсти по земята.

Поглеждам изумен към своята ръка.

Тя беше малка,

детска и ранима

някога,

когато разсъдъкът

се рееше в мъгла.

 

Ела при нас,

припява древността.

Ела и слей се

с цялото, което чака.

Ела и забрави

и страх, и болка, и тъга.

Ела, върни се,

вече свършва тоз спектакъл.

 

Кънтят в главата ми безбройни гласове.

Зад хора им долавям пустотата.

Но тя е пристанът,

на който да се спра,

когато пътят свърши,

без фанфари,

без проблясък.

© Иван Проданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??