Сценарий
Тук дошъл си на театър –
сресван от сценичен вятър,
от прожектор – заслепен.
Паднал ничком, Бога молиш
за една достойна роля
сред уютен мизансцен.
Ала в тъпия сценарий
вечно друг играе царя,
а за теб е отреден,
все по волята Му, шанса
да те хвърлят във миманса,
смачкан, сдъвкан, унизен.
Чувството, че си забравен
от света, те натъжава
и затуй не си честит –
сам си в хладния театър,
като в епилог на Сартр,
със завесата – покрит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Виденов Всички права запазени
