Счупен живот
По булеварда пристъпва едва,
сякаш без мисъл, с празни очи.
Тихо, безмълвно държи във ръка
празна кутия (по всичко личи).
С одърпано, некърпено палто
минава този странник всеки ден,
като подвижен монумент и то
минава все тъй покрай мен.
Веднъж го попитах: - Тая кутия
защо така всеки ден си понесъл?
Не, че исках отговор да открия,
а този ден просто бях малко по-весел.
Той ме прониза с поглед студен
изпод калпака, залепнал от пот
и каза: - Нося парченца от мен,-
нося вътре счупения си живот.
Един ден изчезна и оттогава
не го видях вече с онази кутия.
Животът му счупен потъна в забрава,
но образа му не можах да изтрия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
