Не ми позволявай да бъда Жена!
Така ставам страшно чуплива
и се превръщам лесно в сълза,
открила убежище в твоята риза.
Не ми позволявай! За секунда дори!
Жените са красива безбрежност,
а моето небе продънено кърви
от липса на озон и на човечност.
Не ми позволявай да бъда Жена!
После се мразя за своята крехкост
и ненавиждам двойно това,
че изранявам ръцете ти
с късчета счупена нежност.
© Лъки Всички права запазени