Счупена стомна
Не идвай при мен! Недей ме обича!
Умората кърти сърцето с длето.
Светулката малка фенера е скрила,
душата отмаря под вехто зебло.
Иди при реката - отново е млада,
върбата целува лика и смирен.
Изтича и болка, изтича забрава,
а влюбен се мие брегът подчинен.
И още зелен е копнежът за обич,
дори детелината листи брои.
Щастлива Луната търкулва се топла
и жадна земята звездите лови.
Да бе пожелал си - не бурните нощи,
не кратък спомен, когато умира звезда...
Не идвай при мен! Аз съм счупена стомна.
Не дълбай там, където ще бликне кръвта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
