Макрокосмос в епруветка
се разля ембрионално в мен.
Зародишно вдишвам вселена
и на умиране плюя свят.
Звезди пулсират в клетки,
захранвани с вакуум.
Черните дупки
стават по-черни в телата.
Бримка в траекторията -
ще я закърпя с плътта си.
От счупените орбити -
арматура за души.
© Мария Василева Всички права запазени
Поздравления!