22.10.2007 г., 10:15

Счупени орбити

1.7K 0 15
 

Макрокосмос в епруветка

се разля ембрионално в мен.

Зародишно вдишвам вселена

и на умиране плюя свят.


Звезди пулсират в клетки,

захранвани с вакуум.

Черните дупки

стават по-черни в телата.


Бримка в траекторията -

ще я закърпя с плътта си.

От счупените орбити -

арматура за души.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих ме порази с толкова много въпроси, които събуди в мен...
    Поздравления!
  • една от най-добрите си в сайта- винаги има провокация в стиховете ти- продължавай!
  • Поздрав!!!

  • Единственото добро попадение е :
    "Бримка в траекторията -

    ще я закърпя с плътта си."

    Останалото е абсолютно неясно и като смисъл, и като внушение. Извини ме.

    А само стих преди този(Обеззеленяване), се доказваш като поет.
  • Прекрасно виждане и усещане за
    истинска поезия, впечатлена съм
    и очарована,с много обич.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...