22 окт. 2007 г., 10:15

Счупени орбити 

  Поэзия
1315 0 15
 

Макрокосмос в епруветка

се разля ембрионално в мен.

Зародишно вдишвам вселена

и на умиране плюя свят.


Звезди пулсират в клетки,

захранвани с вакуум.

Черните дупки

стават по-черни в телата.


Бримка в траекторията -

ще я закърпя с плътта си.

От счупените орбити -

арматура за души.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Този стих ме порази с толкова много въпроси, които събуди в мен...
    Поздравления!
  • една от най-добрите си в сайта- винаги има провокация в стиховете ти- продължавай!
  • Поздрав!!!

  • Единственото добро попадение е :
    "Бримка в траекторията -

    ще я закърпя с плътта си."

    Останалото е абсолютно неясно и като смисъл, и като внушение. Извини ме.

    А само стих преди този(Обеззеленяване), се доказваш като поет.
  • Прекрасно виждане и усещане за
    истинска поезия, впечатлена съм
    и очарована,с много обич.
  • "Бримка в траекторията -

    ще я закърпя с плътта си"

    ВЕЛИКО!!!
  • Готено е,макар,че абер нямам,какво значи-ЕМБРИОНАЛНО.
  • Зародишно вдишвай свят,
    а на умиране изплювай себе си...като Вселена!!!
  • Страхотно пишеш, Мария!!!
    Кеф ми е да те чета!
  • Дарче, не знам какво да кажа...Благодаря!!!
    Това, че не оставям винаги коментари, не означава, че не чета...
    Ани, Ани...
    Ах, този Казанлък...
  • Това е нашата Мария!!!
    Браво, миличка!
  • Благодаря ви!
    Безразмерно много ви благодаря!
  • Да, харесва ми и на мен да те чета!!!
    Браво и поздрави!!!
  • Поздрав и прегръдка за чудесният стих!!!
  • Обичам да те чета...!
    Отнасям се, сякаш в друга вселена!
Предложения
: ??:??