Oct 22, 2007, 10:15 AM

Счупени орбити

  Poetry
1.7K 0 15
 

Макрокосмос в епруветка

се разля ембрионално в мен.

Зародишно вдишвам вселена

и на умиране плюя свят.


Звезди пулсират в клетки,

захранвани с вакуум.

Черните дупки

стават по-черни в телата.


Бримка в траекторията -

ще я закърпя с плътта си.

От счупените орбити -

арматура за души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този стих ме порази с толкова много въпроси, които събуди в мен...
    Поздравления!
  • една от най-добрите си в сайта- винаги има провокация в стиховете ти- продължавай!
  • Поздрав!!!

  • Единственото добро попадение е :
    "Бримка в траекторията -

    ще я закърпя с плътта си."

    Останалото е абсолютно неясно и като смисъл, и като внушение. Извини ме.

    А само стих преди този(Обеззеленяване), се доказваш като поет.
  • Прекрасно виждане и усещане за
    истинска поезия, впечатлена съм
    и очарована,с много обич.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...