Счупи огледалото
... на нещо, в което вярвам...
Събудих се студен и дълбоко смутен,
сънувах красив сън, но станах сломен.
Отидох във ваната, в миг в огледалото
видях се, не дишах, сърцето ми - спряло.
И рано си беше, май около три.
Бях бледен, угаснал и празен бе погледът,
пълзеше лениво през моите очи.
Докоснах лицето, гърдите, нозете си.
И в миг пак потръпнах от ледни стени.
Те бяха червени, сега са бял дим.
Уплаших се, исках да бъда пак истински,
исках да дишам, да зная какво съм.
Не знаех не кой ме поглежда от бялото,
страхувах се, честно, как виждаш ме Ти.
И следва четвъртият стих...
Не ме съди ти, огледало, без мен без мисъл си и ти!
Не ми внушавайте неправо, че няма смисъл да съм жив...
Простете ми все пак сърдечно, че няма да се променя,
или проклинайте ме вечно от завист с пареща душа!
Събудих се студен и дълбоко смутен,
сънувах красив сън, но станах сломен.
Отидох във ваната, в миг в огледалото
видях се, не дишах, сърцето ми - спряло.
И рано си беше, май около три.
Бях бледен, угаснал и празен бе погледът,
пълзеше лениво през моите очи.
Докоснах лицето, гърдите, нозете си.
И в миг пак потръпнах от ледни стени.
Те бяха червени, сега са бял дим.
Уплаших се, исках да бъда пак истински,
исках да дишам, да зная какво съм.
Не знаех не кой ме поглежда от бялото,
страхувах се, честно, как виждаш ме Ти.
И следва четвъртият стих...
Не ме съди ти, огледало, без мен без мисъл си и ти!
Не ми внушавайте неправо, че няма смисъл да съм жив...
Простете ми все пак сърдечно, че няма да се променя,
или проклинайте ме вечно от завист с пареща душа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Мишев Всички права запазени
