... на нещо, в което вярвам...
Събудих се студен и дълбоко смутен,
сънувах красив сън, но станах сломен.
Отидох във ваната, в миг в огледалото
видях се, не дишах, сърцето ми - спряло.
И рано си беше, май около три.
Бях бледен, угаснал и празен бе погледът,
пълзеше лениво през моите очи.
Докоснах лицето, гърдите, нозете си.
И в миг пак потръпнах от ледни стени.
Те бяха червени, сега са бял дим.
Уплаших се, исках да бъда пак истински, ...