Счупи се в ръцете ми!
Сълзите от кристал,
във поглед заблестял,
на огън са обречени.
Прозрачна красота,
тя бе така различна,
до болко неприлична
със свойта чистота.
Обсебващ и пъклен,
гласът й ме викаше,
кръвта ми се стичаше
по скелета стъклен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация