Aug 29, 2007, 6:15 PM

Счупи се в ръцете ми

  Poetry
696 0 2
Счупи се в ръцете ми!
Сълзите от кристал,
във поглед заблестял,
на огън са обречени.

Прозрачна красота,
тя бе така различна,
до болко неприлична
със свойта чистота.

Обсебващ и пъклен,
гласът й ме викаше,
кръвта ми се стичаше
по скелета стъклен.

Разби се в ръцете ми!
Аз исках я цяла,
тя беше подивяла
от образи посечени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересно и различно... Прочетох произведението три пъти - веднъж за обща представа, втори път - за да го усетя, и трети път - да го осмисля...
    Поздрави
  • хубаво - и ритмично и образно .поздрав от мен.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...