Счупи се в ръцете ми
Сълзите от кристал,
във поглед заблестял,
на огън са обречени.
Прозрачна красота,
тя бе така различна,
до болко неприлична
със свойта чистота.
Обсебващ и пъклен,
гласът й ме викаше,
кръвта ми се стичаше
по скелета стъклен.
Разби се в ръцете ми!
Аз исках я цяла,
тя беше подивяла
от образи посечени...
© Петя Косева All rights reserved.