vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
7.06.2009 г., 10:39 ч.

Себично изпускане по пълнолуние 

  Поезия
823 0 4

Изнасилвам столовете с рими.

Щом ми пречат, по масите сядам.

А по масите - трупове миши

ми прошепват унило да бягам.

 

И аз бягам. Някак безсмислено.

По седалките има скорпиони.

Те се смеят. В очите им виждам,

че не мога да бъда отровена.

 

Но отравям понякога. Смело.

По седалките пиша със свещи.

Някой шепне унило да бягам.

Но летя. Някак по вещерски.

 

И събирам телата на мишките.

И събарям с ярост столовете.

Просто те ми пречат да дишам.

А моето място е горе.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам ти се!
  • Аз пък зная. Птичките и пчеличките are no longer here.
    Благословена съм
  • Изразните ти средства са леко плашещи,но пълни със заряд и емоция...
  • Не зная дали защото е твърде негативно като настроение или си има друга причина, но тук не ми хареса. Ще намина другият път, може просто аз да не съм в такова настроение... Поздрав!
Предложения
: ??:??