Себично изпускане по пълнолуние
1.2K
0
4
Изнасилвам столовете с рими.
Щом ми пречат, по масите сядам.
А по масите - трупове миши
ми прошепват унило да бягам.
И аз бягам. Някак безсмислено.
По седалките има скорпиони.
Те се смеят. В очите им виждам,
че не мога да бъда отровена.
Но отравям понякога. Смело.
По седалките пиша със свещи.
Някой шепне унило да бягам.
Но летя. Някак по вещерски.
И събирам телата на мишките.
И събарям с ярост столовете.
Просто те ми пречат да дишам.
А моето място е горе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
