ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
343 2595
13.01.2022 г., 18:20 ч.

Сечко „Леденият цар“ 

  Поезия » За деца
510 1 8

Днес по снежната пътечка

между борове, ели

разлюти се страшно Сечко,

още в ранните зори.

Кой обидно ме нарича,

че съм „малък“ бил?

„Леден цар“ ми най-прилича!

Всичко вън съм вледенил!

Със приятеля ми, Севернякът,

полудувахме добре.

Няма място във гората

без снежец дебел.

И в прегръдка мразовита               

всичко живо съм приспал.

Скриха се от студ сърните,

Вълчо, Зайко и Лисан.

Даже бистрото поточе

в огледало съм превърнал

и на всяко снежно клонче,

обеци от лед завързал.

Ала скучно е едничък

без другари, живинка…

Цар съм, ала съм самичък

в цялата гора.

Ще помахам на Южняка

студовете да разпръсне.

Да събуди кукуряка

с ласките на топло слънце.

Ще се кротна, ще омекна,

няма място за инат!

Цар не искам да съм вечен!

Малък Сечко ще съм пак.

………………………..

Време е да тръгвам вече,

а пък вие, дечица,

с радост Марта посрещнете,

моята сестрица!

© Даниела Виткова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Сечко Февруари »

13 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??