Сечко „Леденият цар“
Днес по снежната пътечка
между борове, ели
разлюти се страшно Сечко,
още в ранните зори.
Кой обидно ме нарича,
че съм „малък“ бил?
„Леден цар“ ми най-прилича!
Всичко вън съм вледенил!
Със приятеля ми, Севернякът,
полудувахме добре.
Няма място във гората
без снежец дебел.
И в прегръдка мразовита
всичко живо съм приспал.
Скриха се от студ сърните,
Вълчо, Зайко и Лисан.
Даже бистрото поточе
в огледало съм превърнал
и на всяко снежно клонче,
обеци от лед завързал.
Ала скучно е едничък
без другари, живинка…
Цар съм, ала съм самичък
в цялата гора.
Ще помахам на Южняка
студовете да разпръсне.
Да събуди кукуряка
с ласките на топло слънце.
Ще се кротна, ще омекна,
няма място за инат!
Цар не искам да съм вечен!
Малък Сечко ще съм пак.
………………………..
Време е да тръгвам вече,
а пък вие, дечица,
с радост Марта посрещнете,
моята сестрица!
© Даниела Виткова All rights reserved.
