Седем Ангели белоснежни
Седем Ангели белоснежни,
над мен размахват крила,
когато търся рими безбрежни
в стиховете ми с нежни слова.
Долита пръв
Ангелът на Истината и на Честта.
Кристално чист, все бди и кръжи,
размахва големи и силни крила.
Втори долита Ангелът на Любовта.
Навежда се над мен в светлина
и ми шепне омайни, трептящи слова.
Трети е Ангелът на Човешката добрина.
Той все ме гали в пламък от огън и топлина.
Четвърти пък - Ангелът на Рода.
Години ме дърпа и сочи ми начало, гени, съдба.
Пети - синеок Северен Ангел на точността.
Събрал и фиксирал под крилете си бяла победа,
не говори много, а в очите прямо ме гледа.
Пристига и шести - Ангелът на моята човешка Свобода.
Той се усмихва и не суфлира, не напира и не копира.
Словата си в граници точни знае да зафиксира
в отговорности, привилегия и бели права.
До него Ангелът на Радостта напира,
в сърдечни звънки нотки и в бяло варира,
възвишен, буен извор в слова извира,
бляскат крилата му в белите цветове.
Когато сядам да пиша стихове,
Седем Снежнобели Ангели над мене бдят,
помагат в думи и рими стих да се създаде.
След това литват на дълъг път
и носят за вас на крилата си моите стихове.
7.12.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Сиркавара Всички права запазени
