Седем часа разлика
За тебе пътища - хиляда, извървях
и никога в един от тях не те намерих.
Отивах и се връщах. У дома.
Самотен в понеделник. До неделя.
Ще бъде мъчно. Все съм във страдание.
Разминахме се като две планети.
И в най-далечното ни разстояние,
при тебе ще е тъмно. Аз ще светя...
Отново пак ще бъда сам на празника.
В най-тъжната си Коледа. Без теб.
Сега ще те обичам. В седем часа разлика,
и ти си като времето. Вървиш напред.
Поспри се, моля те, и ме почакай!
Аз как да те догоня, ако бягаш?
За жив човек май повече изплаках,
и в оня свят да ида, ще те нямам...
Когато се завърна, погледни ме.
С протегнати ръце ме посрещни.
Една сълза в очите ще изтрия -
последната, че няма да боли!...
Danny Diester
30.11.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
