Взрив пред погледа ти ярък
светят хиляди звезди
в скута ми лежи подарък-
седем алени мечти.

В рокля кървавочервена
с гордо вдигната глава,
с мисъл ясно устремена
тихо в ложата седя.

Ти на сцената сияеш
с глас вселени пак твориш,
власт величествена знаеш-
във ръцете си държиш.

Всяка болка да прогониш
ти умеееш на мига,
няма вече да пророня
ни сълзица от тъга.

Щом вълшебството приключи,
и с финес се поклониш
в длани жарки ще заключа
седем огнени мечти.

Знай, че розите бодливи
тези, дето ти дарих
крият чувство най-красиво,
този стих то сътвори.